Уважаеми колеги,
Сърдечно Ви каним за участие в приготвянето и издаването на поредния, осмия том на „Преводи на славянските литератури“, който е озаглавен „Съпроводът на паратекста ипреводът и неговата рецепция“. Очакваме статиите Ви до 15.12.2016 г.
Паратекстовете са елементи, които придружават основния текст – в класификацията на Женет това са между другото заглавия, предговори, послесловия, уводи, забележки на издателя, рекламни материали, анотации на корицата и т.н. Други изследователи определят паратекста като широко разбираем композиционен или издателски кадър. Някои не оспорват тяхната принадлежност към литературното произведение, а според други те не са самостоятелни елементи придружаващи литературния текст. При всеки подход те придобиват своеобразен статус в превода, като стават допълнителна форма на посредничество между автора и изходния текст, от една страна, и вторичния адресат и неговия културен свят, от друга.
Това е изключително важно, понеже преведеният текст трябва да функционира в ново обращение, в ново културно пространство, да стигне до нова публика. Затова ще се интересуваме и от разнообразните съотношения между различните видове паратекстове в преводите на западно- и южнославянските литератури и основния текст (особено на превода и на оригинала), а също така и от тяхната роля за вторичния адресат, който все пак нерядко притежава ограничени знания за културата, историята или специфичните обществени явления на първичния културен кръг, за които се споменава в превежданата литература.
Проблематиката на паратекстовете в контекста на преводите на западно- и южнославянските литератури ще се отнася както към структурните аспекти на тоя вид изказвания, така и към честотата им на поява в преводите или около тях. Важна изглежда също така и комуникативната ситуация: кой е адресант на паратекста и, кой адресат, нивото на авторитета на първия и степента на неговата отговорност за паратекста.
Особено интересна изглежда ситуацията, когато преводачът става автор на паратекст (най-вече на предговор или на послесловие) и тогава неговата роля повлиява на функционирането на превода. Друг проблем е доколко в паратекстовете на преводачите се появяват съображения относно самия превод, транслаторски стратегии, затруднения и предизвикателства, които са се изправили пред тях.
С оглед на функционалния аспект паратекстът се третира преди всичко като помощ в уточняването на недоопределени места, особено важна при вторичното възприемане. Паратекстуалното изказване може да информира за нещо или да съдържа съвети за интерпретацията, т.е. да целенасочва четенето. Често изпълнява ключова роля в обогатяването на предваритените знания на вторичния адресат.
Като разчита на иллокутивната сила, паратекстът може да има апелативна/рекламна функция, като се превръща по този начин в своеобразен „договор с адресата“, благодарение на който авторът/преводачът/издателят осъществява по-малко или повече осъзнаема и целесъобразна стратегия на въздействието. Така паратекстът може да разкрие интенциите (на автора, преводача или издателя) свързани със съществуването на текста в секундарно обращение. В краен случай той става оръдие на пропагандата.
Със сигурност паратекстът не може да съществува без текста, към който се отнася и който определя правото му на съществувание, но дали предговорът/послесловието/уводът е необходим в превода? Или обратно – дали някои видове паратекстове в превода се оказват излишни, нежелатени и защо?
Кои видове литературни текстове специално пораждат нужда от предговор/послесловие? Един вид паратекст са препратките, които в литературните преводи не намират признание – те са помощ и израз на ерудицията на преводача, или фактически би трябвало да се възприемат като проклятие и препрятствие за свободното четене?
Паратекстът в превода може и трябва да се обмисля също така и в перспективата на рецепцията, възприемайки рецензиите, коментарите, полемиките или интервютата свързани с дадения превод като един от видовете паратекст (епитекст според Жeнет). Затова проявяваме интерес и към тематиката на паратекстуалността, разглеждана в контекста на рецепцията на преводите на славянските литератури (българска, хърватска, чешка, сръбска, словашка и словенска) в Полша, а също така и от полската литература в западно- и южнославянските култури.
Разчитайки на Вашия интерес към горе посочения проблематика, молим заявката за участие в тома заедно със заглавие на предлаганта статия да бъдат изпратени до 30.10.2016 г. на адрес gawlak.monika@gmail.com. Текстовете (около 15 страници, придружени с резюме и ключови думи на английски, полски и съответния славянски език, на чиято литература и култура е посветен текстът) изпращайте не по-късно от 15 декември 2016 г. на адрес gawlak.monika@gmail.com.
Предвиденият срок за издаване на книгата – 2017 година, издател – Издателство на Шльонския университет.
Информацията за техническите изисквания за оформянето на текстовете е поместена на Интернет-страницата на списанието ни www.pls.us.edu.pl → Dla Autorów
Списанието е включено в изготвения от Министерството на висшето образование списък Б на индексираните научни списания в областта на хуманитарните и обществените науки (10 точки за публикация).
С уважение
Тематичен редактор Главен редактор
д–р Моника Гавляк Проф. доктор на науките Божена Токаж
