PL
bułgarystka, slawistka, tłumaczka, doktor nauk humanistycznych w zakresie literaturoznawstwa (2010). Pracuje jako adiunkt w Instytucie Filologii Słowiańskiej Uniwersytetu Jagiellońskiego. Jej zainteresowania naukowe obejmują współczesną literaturę i kulturę bułgarską oraz szeroko rozumianą translatologię. Autorka książki Polifoniczność w przekładzie. O tym jak Polacy i Bułgarzy czytają „Biesy” Fiodora Dostojewskiego, licznych publikacji naukowych oraz tekstów popularno-naukowych.
BG
Магдалена Питлак – българистка, славистка, преводачка, доктор по хуманитарните науки в областта на литературознание (2010). Работи главен асистент в Института по славянска филология на Ягелонския университет, където се специализира в съвременната българска литература и култура и транслатология. Авторка на книга Полифоничност в превода. Как поляци и българи четат “Бесове” на Ф.М. Достоевски, на мнозина научни и научнопопулярни публикации.
EN
Bulgarian and Slavonic Studies scholar, translator, doctor (PhD) of philology (2010). She works at the Institute of Slavonic Studies at the Jagiellonian University. Her research is focused on the modern Bulgarian literature and culture and traductology. Author of book Polyphony in translation. How Poles and Bulgarians read „The Possessed” by F. Dostoyevsky and of many papers and essays.
Magdalena Pytlak: Literatura tłumaczona jako naturalny etap historii gatunku? Projekt Stefana Minczewa Iz istorja na Byłgarskija Roman pobierz Rozwiń
Translated Title: Translated Literature as a natural Phase of History of the Genre? Stefan Minchev’s Project Iz istorija na balgarskija Roman.
Author Name: Magdalena Pytlak, Uniwersytet Jagielloński,
magdalena.pytlak@uj.edu.pl.
Language: Polish.
Issue: 5 (1)/2014.
Page Range: 160-173.
Ключови думи: история на превода, история на българската литература, жанр.
Key words: history of translation, history of Bulgarian literature, literary genre.
Резюме: Статията представя работата на българския литератур Стефан Минчев (1874—1912) — Из история на българския роман — като своеобразен проект. В публикуваната между 1908 и 1912 година студия авторът включва не само оригиналните български произведения, но също така преводите, както и побългарените съчинения. Статията резюмира проекта на Минчев и се стреми да отговори на въпроса за мотивация на неговия подход. Дали за изследователя преводът е натурален етап в равитие на един жанр? Дали чрез включването на преводите изследователят повишава стойността на млад език и литература, а може обратно — показва тяхната слабост? И дали той базира на вече съществуващ метод, или подходът му изпреварва времето, не само в контекста на българските и славяските преводни студии?
Summary: The paper presents the work of Bulgarian literary critic and scholar Stefan Minchev (1874—1912). In his work Iz istorija na bylgarskija roman (From the History of Bulgarian Novel) created in 1908—1912, the author includes not only Bulgarian pieces, but also translated and adapted (pobalgareni) ones. The paper recounts Minchev’s project and attempts to answer the question about motivation of the literary scholar. Was it unreflective gesture, or rather treating it as a natural stage in history of the literary genre? Was it to gentrify young literature and language, or to show its weakness? And finally — was it based on already existing model or it was innovate, groundbreaking not only in the context of Bulgarian or Slavonic literary translation studies.
Magdalena Pytlak: Na obrzeżach pola literackiego. Komentarz do Bibliografii przekładów literatury bułgarskiej w Polsce w 2014 roku pobierzRozwiń
Translated Title: В покрайните на литературното поле. Kоментар върху библиографията на преводи на българската литература в Полша през 2014 г. / On the margins of literary field. Comment on the Bibliography of literary translations from Bulgarian to Polish in 2014. Author Name: Magdalena Pytlak, Uniwersytet Jagielloński, Instytut Filologii Słowiańskiej, magdalena.pytlak@uj.edu.pl. Language: Polish. Issue: 6 (2)/2015. Page Range: 15-26. Ключови думи: литературен превод, поле на Пиер Бурдие, политика на превода, българска литература в Полша. Key words: literary translation, Bourdieu’s field, politics of translation, Bulgarian literature in Poland.
Резюме: Статията е коментар върху Библиографията на преводи на българската литература в Полша през 2014 г. Авторката се средоточава върху избраните преводи, събрани в два сборника — Ломски разкази на Емил Андреев и подборът Antologia literatury bułgarskiej w przekładzie Hanny Karpińskiej (Антология на българската литература в превода на Хана Карпинска). Анализът използва теория на полето и актьори институции на литературното поле на френския социолог, Пиер Бурдие. Анлизът се стреми да открие механизми, които стоят зад процеса на превода — решаване какво се превежда (кои автори и кои творби), съдействие с издатели, но също така и културната политика на България. Показва също разликата между публикация на книгата и публикация в пресата в контекста на литературното поле (м/у др. читатели, награди и т.н.)
Summary: The paper is a comment on the Bibliography of literary translations from Bulgarian to Polish in 2014. The author of this article focuses on two translations that may be considered as completed — that is, a book with short stories Lomski razkazi (Lom stories) by Emil Andreev and a selection Antologia literatury bułgarskiej w przekładzie Hanny Karpińskiej (Anthology of Bulgarian Literature in translation of Hanna Karpinska). The analysis uses the concept of field and actors/institutions in the literary field by the French sociologist, Pierre Bourdieu. The analysis tries to reveal mechanisms beyond the translation process — decision on what is translated (author and piece), cooperation with publishers, but also official cultural policy of Bulgaria. It also shows differences between book and magazine publications in the context of literary filed (in. al. reading audience, literary prizes).
